При думичката "квас" в съзнанието ми изплуват спомени от детството - спомени за големите колички/бурета с надпис "КВАС" по улиците на Москва,за халбите със студена пенлива напитка,за емайлираното човенче в ръцете ми - тежко,пълно до горе,което се старая да не разлея,докато го донеса до дома.
Сега си приготвям квас у дома.Скоро ще настъпят горещините и чаша квас от хладилника ще е повече от актуална - вкусна и разхлаждаща.Напитката,която се получава е много близка по вкус до тази,която помня:
в 3л.буркан слагам препечени ръжени сухари - две шепи,5-6с.л.захар(колкото повече захар,толкова по-висок ще е алкохолния градус на кваса,затова не прекалявайте),половин кубче мая и ако имам прясна мента- клонче.Заливам с преварена и охладена до около 35С (да е топличка)вода.Завързвам гърлото с марля и оставям на плота в кухнята.На другия ден изваждам размекнатите сухари и оставям пак завързан буркана.Може да отнеме ден,а може и до 2-3 дни - като се запени много прецеждам,пробвам на вкус,ако иска още захар добавям,бъркам да се разтопи и разливам в пластмасови бутилки - 1л,1,5л. или 2л.Слагам на всяка бутилка по 3-5-7 стафидки и запечатвам.Слагам в хладилника легнали.След 3 дни е готов за пиене,газиран,леко резлив.
И сега - утайката,която остава на дъното на буркана не се изхвърля.Размивам 2-3с.л. ръжено брашно,пак 3-4с.л.захар и заливам пак с преварена вода - това е следващата порция квас.По същата технология,само без да се добавя мая. След 2-3 порции изхвърлям малко от утайката,за да има място за новата,но задължително трябва да има и от старата.
